Летоброене

Poetry

825 0 11

Моите спомени,

свещи в нощта,

греят щастливи -

птици с крила,

лебеди бели.

Мойте усмивки,

гаснат с деня,

дебнат ги дракони,

с хищни уста -

ръфат крилете им.

Моите истини,

по-бели от сняг,

пазят душата ми

по сивия бряг

и разцъфтяват я.

Бързат годините

все напред, не назад,

тичам, настигам ги -

в техния бяг,

все по-широко

разпервам крилете си.

20.12.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

враната (Маргарита Василева)

Който лети без усилие, птица се нарича.Нищо, че крилата му не се виждат.(...понякога)

2010-02-06T08:48:10+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Жар-птица си!

2010-02-05T21:52:32+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Красиво летиш, но не гони годините! Летището е далече, а не можем да си позволим лукса да пропуснем "екстри" като кръжене над настоящето и дори завръщане в детството!
Приятен полет!!!

2010-02-05T18:39:43+02:00
longin (Любомир Деничин)

Разгони тези дракони,не си давай нито усмивките нито крилете.Точно така лети смело!

2010-02-05T10:56:44+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Великолепен стих!

2010-02-05T10:32:54+02:00