Летя
"Обожавам те!" -
така ми каза вчера.
В стомаха ми
запърхаха крила,
от тези,
пеперудено красивите,
с които в облаците
мога да летя.
И стана топло,
нищо, че е зима.
Нищо, че навън е
бяла пелена.
Душата ми
усмихна се незримо.
От радост бе.
Щастлива съм сега.
Приказка е.
Може не от дългите.
В живота хепиенда
често е лъжа.
Но в мислите ти
искам да се случвам
и лудата любов
докрай да задържа.
"БилО наивно и
по детски смело!" -
дочувам глас
скептичен във ума.
Добре, че разумът
го няма в сърцето.
Как бих могла
със него да летя?
така ми каза вчера.
В стомаха ми
запърхаха крила,
от тези,
пеперудено красивите,
с които в облаците
мога да летя.
И стана топло,
нищо, че е зима.
Нищо, че навън е
бяла пелена.
Душата ми
усмихна се незримо.
От радост бе.
Щастлива съм сега.
Приказка е.
Може не от дългите.
В живота хепиенда
често е лъжа.
Но в мислите ти
искам да се случвам
и лудата любов
докрай да задържа.
"БилО наивно и
по детски смело!" -
дочувам глас
скептичен във ума.
Добре, че разумът
го няма в сърцето.
Как бих могла
със него да летя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
