Jan 9, 2009, 2:15 PM

Летя

Poetry » Love

1.8K 1 50

"Обожавам те!" -
така ми каза вчера.
В стомаха ми
запърхаха крила,
от тези,
пеперудено красивите,
с които в облаците
мога да летя.

И стана топло,
нищо, че е зима.
Нищо, че навън е
бяла пелена.
Душата ми
усмихна се незримо.
От радост бе.
Щастлива съм сега.

Приказка е.
Може не от дългите.
В живота хепиенда
често е лъжа.
Но в мислите ти
искам да се случвам
и лудата любов
докрай да задържа.

"БилО наивно и
по детски смело!" -
дочувам глас
скептичен във ума.
Добре, че разумът
го няма в сърцето.
Как бих могла
със него да летя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Стелия (Калина Игнатова)

Харесвам те по много причини, стихове като този са една от тях.
Искрен поздрав!

2009-02-03T18:29:55+02:00
assen_stefanov (Асен Стефанов)

По-добре късно ,отколкото никога.Поздрави за това хубаво стихотворение.Особено ме впечатли:
Но в мислите ти искам да се случвам
и лудата любов докрай да задържа.

2009-02-01T05:01:52+02:00
EMPEROR (Валентин Илиев)

Уникално. Поздравления за красотата, която създаваш на съзнанието.

2009-01-27T21:42:05+02:00
Индиана (Криси)

Красиви и топли са тези мигове, нищо, че са кратки. Важното е, че ги има! Нека бъдат повече!!! С обич, Таничка!

2009-01-19T18:27:07+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Наистина- добре, че разумът го няма в сърцето..

2009-01-18T17:47:59+02:00