18.02.2010 г., 14:48  

Нужен си ни, Апостоле, днес

1.7K 1 20

Нужен си ни, Апостоле, свят,
да премахнем враждите между нас,
радостта и щастието да нямат цвят,
да се кланим само пред житния клас.
Нужен си ни, Апостоле, безкрайно,
да върнеш вярата в душите наши,
че без вяра за никъде сме е знайно,
колкото да се делим на "наши" и "ваши".
Нужен си ни, Апостоле, лъчист,
да ни поведеш в спасителна посока,
да отворим на чисто новия лист
и кажем "НЕ" на лъжата безока.
Нужен си ни, Апостоле, справедлив,
злото в дните  си да победим,
звънко да блесне изгрев приветлив
и мечтите си в дела да претворим.
Нужен си ни, Апостоле, днес,
да ни посочиш правилния път
и без ратуване на личен интерес
да ни изведеш от злия кръстопът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Антоан, много ме зарадва!
    Поздрави и от мен за теб!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко и
    във всички дни! БЪДИ ЩАСТЛИВ!
  • Благодаря, Симеон, радвам се,
    че моите стихове ти харесват!
    Пожелавам ти хубав и усмихнат ден!
    БЪДИ!
  • Чудо на чудесата си ти !
    Щастлив съм, че те има !
  • Да, така е, нужен ни е много и днес Васил Левски,
    за да ни спаси от "злия кръстопът..."
    Благодаря, ЗЛАТНО ЦВЕТЕ!
    Много се радвам, че прочете стиха ми!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко! БЪДИ!



  • Нужен ни е, Хасковско Слънце!
    Здравей!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...