8.01.2007 г., 1:08 ч.

Либия 

  Поезия
538 0 9

 

Lycki & Mojsei

 

Мо:

-Либийската ни нужда

създава в нас разпад,

и тя не ни е чужда,

защото вихри ад.

 

Лъки:

-Нашто мироздание

грозна паст разтваря

и сме в страдание,

че от него се изгаря.

 

Мо:

-Опитите многократно,

за решение лесно

връщат ни обратно

в чакането безтелесно.

 

Лъки:

-А животът им е скъп

и оставя спомен

чрез процес съдебен, тъп,

за да му направим помен.

 

Мо:

-А процесът е роден,

в битие банално-

с полъха студен

чрез решение криминално.

 

Лъки:

-Ражда се у нас стремеж

и поетът го показва,

че животът е копнеж-

кай ще ги наказва?

 

Мо:

-Съвременникът не е глух

за настроение злачно,

но узрял ли е с дух,

за развитие многозначно?

 

Лъки:

-Обществото не е нямо-

със реално обаяние,

че страданието голямо

има основание.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трябва да ни стане мъчно за самите нас, за да се сетим да направим нещо и за тях.
    Поздрав!
  • Тежко и мъчно ми стана за сестри ни в Либия и за гаврта с тях...
  • Включена си Кити! Чакам твоята творба!
    Поздрав!
  • И ти го можеш, Ласка! Хайде!
    Поздрав!
  • Позиция Анета, позиция!Ти също заемаш позиция с този коментар и това е хубавото.
    Поздрав!
  • Хей, Джак! Имам те за сериозен мъж! Я, се стегни и заеми подобоващата ти позиция. Та ти си боец! Няма да те уча какво да правиш, нали!?
    В. Рибаров
  • Включете и мен!!!
    Поздрави и на двамата
  • Поздрав за стиха!!!
  • Стих - протест ... така го усетих.
    Дали силата на обществото ще успее
    да спре колелото, въртящо се от години ?
    Дано!

    Поздрав за стиха и на двама ви.
Предложения
: ??:??