Либия
Lycki & Mojsei
Мо:
-Либийската ни нужда
създава в нас разпад,
и тя не ни е чужда,
защото вихри ад.
Лъки:
-Нашто мироздание
грозна паст разтваря
и сме в страдание,
че от него се изгаря.
Мо:
-Опитите многократно,
за решение лесно
връщат ни обратно
в чакането безтелесно.
Лъки:
-А животът им е скъп
и оставя спомен
чрез процес съдебен, тъп,
за да му направим помен.
Мо:
-А процесът е роден,
в битие банално-
с полъха студен
чрез решение криминално.
Лъки:
-Ражда се у нас стремеж
и поетът го показва,
че животът е копнеж-
кай ще ги наказва?
Мо:
-Съвременникът не е глух
за настроение злачно,
но узрял ли е с дух,
за развитие многозначно?
Лъки:
-Обществото не е нямо-
със реално обаяние,
че страданието голямо
има основание.
© Валери Рибаров All rights reserved.
