Либоф по жисемъ
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
(Дъ са чите с усмифкъ, кой га немъ, дъ не пристъпя тук)
Кака Сийка и бат Ваньо
Звънкам, звънкам, никой нема.
Сийка сигур още спи.
Ставай, мило, чи ш`тъ земъ,
либофта у мене ври.
Малееей, как съм съ успалъ.
Тилифоня ич ни чувъм...
Кметя флюбен го раздавъ.
Брей, мъ мноу съ вълнувъм!
Пак ни дига. Изморенъ.
Сигур рими йе писала.
И сига ми са въргаля,
у кревато се фтасала.
Пак йе мноу ф грешка кметя,
римите мъ ни умарят...
яз съм кът идна куметъ,
чуфствътъ мъ мен изгарйът.
Прикипевъ ми. Либовну.
Гледъм шеметну. Мискин.
Пак ша звънкам. Радос имъ.
Дигъш ми къде един.
Вечи съм пучти гутовъ.
Тилифоня яз дъ... вдигнъ.
Фсичкити кахъри фърлих
и ут радуст ши пулитнъ.
Брях, сънлифка. Ида вече.
Ш`мъ гощавъш с либофта си.
Айде, спиръм да ти казвъм
и поемъм на към вази.
Малееей, пак съ притиснявъм.
Кметя иди! К`во шъ сторя...
Земъм аз дъ са избарвъм,
на меракъ му дъ отгуворя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
