Либя те, либя, девойко
Либя те, либя, девойко...
всяка нощ тебе сънувам,
сбираш в душа ми ръкойки -
жънеш ми чувствата луди...
Либя те, либя, звездице,
вардам те все на мегдана,
с розов цвят да те закича,
менците да ти подхвана...
Либя те, лична момице,
с черни очи – гологани,
с тенка и кръшна снагица -
искам късмет да ми станеш.
Либя те, моя изгоро,
само как ситниш хорото,
леко подскачаш нагоре -
радост и плам за окото...
Либя те аз, пъргавице,
дворите диплиш чевръсто,
пенджера търкаш с ръчица,
та като слънце да лъсне...
Либя те, либя, девойко,
ех, само да ми пристанеш,
цял живот все да си моя -
челяд на хубост да хване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
