Лицата на музата
Когато муза те осени
с невидимите си крила,
на листа бял един Есенин
излива своята душа.
А яхнеш ли крилат Пегаса
над облаците да хвърчи,
сърцето струните наглася
и лира стройна пак звучи.
Или богинята Ерато
задълго в теб ли се всели,
усещаш музата, когато
фонтан от рими заструи...
Събудиш ли я ти, прекрасна,
не я оставяй да умре,
че няма обич по нещастна
от таз, с пречупени криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
