29.06.2006 г., 17:26

ЛИЧНА СРЕЩА

866 0 11

Човек след човека и съдба след съдбата,

Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....

 

Заболя ме сърцето, а очите ми парят,

Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...

 

Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам,

утешителни думи с топлина да намирам...
 

Но... не става случайно, че съм тъй търпелива,

Чудотворен е Извора, от който сили отпивам.

 

Ако можех, бих дала от сърцето си право,

зрънце вяра от мойта в едно ново Начало.

 

Вяра в Бог – Съвършения и единствен способен,

да измъкне от блатото на мисли злокобни

 

и да вдъхне надежда, да избистри небето,

да направи свободно и по-силно сърцето.

 

Тук не става въпрос за луксозни плакати,

а за тайната стая, най-дълбоко в душата...

 

Дето достъпа няма нито друг , нито - аз,

там е личната среща на Всевишния – с Вас...

 

И...бъдете пред Него откровени докрая –

Той ще ви отговори – от личен опит го зная !!!

 

       У с п е х  в и  ж е л а я !!!

 

       29.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оценките ви ме радват твърде много,на всички - дълбоки благодарности!!!Не съм вярвала във възможностите си, но вие ме опровергавате...
  • Чудесно е!!!
  • Диди,потръпнах от силата на стиха ти!
    Етчи го каза перфектно,с нея съм!
    Гореща прегръдка,6 и много през целия ден!
  • Това послание не знам аз точно
    защо и към кого си го поднесла
    Но искам да ти кажа как аз лично
    разгадах стиха, дано да е успешно
    Ти към тези хора тук говориш
    и посочваш на живота най - важното
    Моля се очите на слепците да отвориш
    за да могат да усетят Главното
  • Много си казала, Диди.
    По невероятен начин.
    Много ми хареса.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....