29.06.2006 г., 17:26

ЛИЧНА СРЕЩА

865 0 11

Човек след човека и съдба след съдбата,

Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....

 

Заболя ме сърцето, а очите ми парят,

Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...

 

Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам,

утешителни думи с топлина да намирам...
 

Но... не става случайно, че съм тъй търпелива,

Чудотворен е Извора, от който сили отпивам.

 

Ако можех, бих дала от сърцето си право,

зрънце вяра от мойта в едно ново Начало.

 

Вяра в Бог – Съвършения и единствен способен,

да измъкне от блатото на мисли злокобни

 

и да вдъхне надежда, да избистри небето,

да направи свободно и по-силно сърцето.

 

Тук не става въпрос за луксозни плакати,

а за тайната стая, най-дълбоко в душата...

 

Дето достъпа няма нито друг , нито - аз,

там е личната среща на Всевишния – с Вас...

 

И...бъдете пред Него откровени докрая –

Той ще ви отговори – от личен опит го зная !!!

 

       У с п е х  в и  ж е л а я !!!

 

       29.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оценките ви ме радват твърде много,на всички - дълбоки благодарности!!!Не съм вярвала във възможностите си, но вие ме опровергавате...
  • Чудесно е!!!
  • Диди,потръпнах от силата на стиха ти!
    Етчи го каза перфектно,с нея съм!
    Гореща прегръдка,6 и много през целия ден!
  • Това послание не знам аз точно
    защо и към кого си го поднесла
    Но искам да ти кажа как аз лично
    разгадах стиха, дано да е успешно
    Ти към тези хора тук говориш
    и посочваш на живота най - важното
    Моля се очите на слепците да отвориш
    за да могат да усетят Главното
  • Много си казала, Диди.
    По невероятен начин.
    Много ми хареса.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...