Човек след човека и съдба след съдбата,
Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....
Заболя ме сърцето, а очите ми парят,
Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...
Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам,
утешителни думи с топлина да намирам...
Но... не става случайно, че съм тъй търпелива,
Чудотворен е Извора, от който сили отпивам.
Ако можех, бих дала от сърцето си право,
зрънце вяра от мойта в едно ново Начало.
Вяра в Бог – Съвършения и единствен способен,
да измъкне от блатото на мисли злокобни ...