Jun 29, 2006, 5:26 PM

ЛИЧНА СРЕЩА

  Poetry
867 0 11

Човек след човека и съдба след съдбата,

Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....

 

Заболя ме сърцето, а очите ми парят,

Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...

 

Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам,

утешителни думи с топлина да намирам...
 

Но... не става случайно, че съм тъй търпелива,

Чудотворен е Извора, от който сили отпивам.

 

Ако можех, бих дала от сърцето си право,

зрънце вяра от мойта в едно ново Начало.

 

Вяра в Бог – Съвършения и единствен способен,

да измъкне от блатото на мисли злокобни

 

и да вдъхне надежда, да избистри небето,

да направи свободно и по-силно сърцето.

 

Тук не става въпрос за луксозни плакати,

а за тайната стая, най-дълбоко в душата...

 

Дето достъпа няма нито друг , нито - аз,

там е личната среща на Всевишния – с Вас...

 

И...бъдете пред Него откровени докрая –

Той ще ви отговори – от личен опит го зная !!!

 

       У с п е х  в и  ж е л а я !!!

 

       29.06.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оценките ви ме радват твърде много,на всички - дълбоки благодарности!!!Не съм вярвала във възможностите си, но вие ме опровергавате...
  • Чудесно е!!!
  • Диди,потръпнах от силата на стиха ти!
    Етчи го каза перфектно,с нея съм!
    Гореща прегръдка,6 и много през целия ден!
  • Това послание не знам аз точно
    защо и към кого си го поднесла
    Но искам да ти кажа как аз лично
    разгадах стиха, дано да е успешно
    Ти към тези хора тук говориш
    и посочваш на живота най - важното
    Моля се очите на слепците да отвориш
    за да могат да усетят Главното
  • Много си казала, Диди.
    По невероятен начин.
    Много ми хареса.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...