Лично
Не мога да повярвам, че се скъса
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето,
не знам дали и с тебе е така.
Звъня ти денонощно, ала все заето
дава ми от другата страна.
Крилата ми се счупиха и ето,
че пак сама умислено вървя.
През пътеки, океани и полета
със ниско сведена глава.
Сърцето ми се мята подивяло
и търси теб във другите лица.
Душата ми е тъй измършавяла,
не мога да си го простя.
Пуснах те да си отидеш твърде скоро,
преди да съм разбрала аз добре,
че ти си щастието мое,
че ти си в моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мия Марс Всички права запазени
