6.03.2009 г., 21:48

Лично мнение

1K 0 17

 

 

Омръзна ми от тъпи правила, 
от  тези "нрави" и "морали"-
не страдам... от чувство за вина
(животът си е моят!!!), 
колкото си искам -
точно толкоз ще греша,
т`ва не ви е... следобедния сериал
и аз не съм герой, потънал във печал,
няма нужда да съпреживявате ,
няма нужда да ме жалите,
да ме държите за ръка,
аз не съм разплакана,
окаяна,
изгубена душа...
Няма за какво да съжалявам, 
нито за какво да се виня,
ще живея както искам, 
ще се Разрушавам,
ще Крещя, 
ще Мразя, 
ще Ненавиждам
и  Обичам
когото аз реша, 
ще ям и пия до насита, 
(и ако искам сама отзад ще се изритам)
дали е правилно - дали грешно, 
нехая и не питам,
защото зная,
времето
назад 
се не връща,
и нЕма нужда
от тъпата истерия.
ИСТИНАТА
няма
две лица,
тъй както и
ЖИВОТЪТ 
нЕма втора серия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау, наистина силно и провокиращо, проличало си е в коментарите, които няма да коментирам.
    Аз пък смея да твърдя, че го разбрах и също заставам плътно зад него. Колкото и да се водиш по правила и чужд опит, за да се опазиш от грешки...истината е, че докато сам не стигнеш до "нещото", си оставаш сляпа овца, водеща се по всеобщо мнение...и за да избегна коментарите на привържениците на другата теза, ще кажа само, че не целя да обидя никого. Просто не мисля, че сляпото доверяване на норми и правила, те прави истински човек, а...точно обратното.
    Харесах много!
  • "Понякога съзидаването и новото начало започва с разрушение на старото."
    Понякога разрушението е такова, че е много късно и даже невъзможно ново начало. Такова разрушение имах пред вид - фатално, след което живота ни не може да бъде такъв, какъвто бихме искали. Другото са уроци.
  • Благодаря, Даша за коментара-казала си много истини, но разрушаването има много философски аспекти и не е задължително да има отрицателен знак. Понякога съзидаването и новото начало започва с разрушение на старото. От всичко прочетено под този стих ми стана ясно, че никой не е разбрал символиката която съм вложила, ще се постарая в бъдеще да променя изразните средства ...или да съм по-обяснителна
    Честит празник на всички дами!
  • Тъжно е. Колко много “Браво!”. Питам се, ако това беше написано от собственото дете на одобрилите, дали биха му казали същото? Защото “разрушението” на живот си е разрушение и би могло да значи и наркотици, и проституция. Говоря по принцип, не за авторката, защото не я познавам и я поздравявам с празника.Бих й казала: живей както искаш, но не искай да разрушаваш живота си. Бъди достатъчно умна, за да разбереш кога го правиш.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...