11.02.2007 г., 11:06

ликвид

785 0 6
изтичам се
през свойте междуметия
положили райета по лицето
извирам
от безгласни несъзвучия -
абортите оставят
празнина от неродено
ручея
по чакъли от азбучие
което всекидневно се затлачва с наноси
досущ утайка от кафе при врачка
разтичам се
напоявам с шаренулки
и съзвучия
с придихания
с благозвучия
запълвам всяка асиметрия
и пъстрея
сред пръстта
попивам бавно
в многолуния
многолудия
многолюдия
водоскачам сред неон
по капризите на вятъра -
захаросано петле на покрива
на ветрената мелница
насищам, отдавам, предавам, играя,
танцувам, лудувам
сред ирисите или по миглите
или още по-далече, в нейдето,
събирам се сред перките на рибите
с които някой някога нахранил хората
(така поне разказват)
вълнея с косите си лодките
за да могат да ходят моряците разкрачено
(това е смешно-интересно)
изпарявам се
през пяната на делничността
облакосводнича и гръмотрещя
до забрава
а после следва падение
(винаги става така)

изтичам се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...