Лилавата жена
Лилавата жена е толкова висока,
че облаците галят й лицето.
Да пише може на сезоните посока
и да даде криле на битието.
Тя има винаги в големите джобове
на якето, което вечно носи -
пет изгрева, пакетче дропсови бонбони,
тефтер с поезия и два въпроса.
И всеки ден, тя идва в кафенето, сяда
на все една и съща празна маса,
и думите й идват - много по хиляда,
и я побутват, шепнат и я драскат.
И буквите вълнуват се и тихо шушнат
цитати, реплики и имена на песни.
Но тя набързо ги събира, в джоба мушва -
при дропса и при поетичния бележник.
Лилавата жена еспресо-две изпива,
чете си стиховете полугласно,
край стола й поток от рими се разлива,
а тя с бележника се сраства.
И може би, ще дойде някой ден, когато
на масата й, седнал най-небрежно,
облечен в якето с джобовете чудати,
поезия ще си чете един бележник.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
