Лилавата жена е толкова висока,
че облаците галят й лицето.
Да пише може на сезоните посока
и да даде криле на битието.
Тя има винаги в големите джобове
на якето, което вечно носи -
пет изгрева, пакетче дропсови бонбони,
тефтер с поезия и два въпроса.
И всеки ден, тя идва в кафенето, сяда
на все една и съща празна маса,
и думите й идват - много по хиляда,
и я побутват, шепнат и я драскат. ...