Limes Agonae II
Този тунел... Просто дупка в стената,
подобна на дупката в моята шепа.
Подобна на хиляди други проклятия -
дупка. Тунел. И ти... Вътре в него.
Тъмно е, знам. И в мен беше тъмно,
когато задавих нощта с твойто име,
извикано със себежажда за съмване...
Обич – къде ти! „Love, ще ти мине!”
Този тунел е око безпространствено,
с него да виждаш... чернилка. Това е.
Релсите изпод краката ти тягостно
свиват се в ритъм тих.
Limes Agonae.
Лошо е, Love. И е тягостно, тягостно,
като бодил под езика; в гръкляна.
Жалко, че толкова бързо порастваме
в себе си, в смисъла, който... го няма.
И аз си поплаках на релси от минало,
минало свършено. (Кой ли ме пита.)
Много тунели сама съм преминала,
гладна на обич, на бесове – сита.
Сега е твой ред да останеш на сухо;
на тъмно наврян; сгънат в дупката стенна.
Да – приказно беше в деветата глуха,
да – „всичко” отдавна не ти е простено.
Да - в този тунел ще срещнеш съдбата,
която присъди на мен за капак!
Спокоен си?!
Виждаш далеч светлината?!
Наивник.
Това не е лъч.
А е влак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
