Линея аз...
Линея аз... Тъга горчива –
неканен гост, сега е в мен.
Небето тъмнина покрива
и губя светлия си ден.
И песимизъм ли студен
опитва се да ме изпива?
Нима без теб съм съкрушен,
сърцето в ада си се свива.
Страстта ми грях ли е, че страда
душата тихо, в самота?
Къде замина ти, отрада
с уханната си красота?
Върни се ти като балада
с надеждата за любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
