Линея аз... Тъга горчива –
неканен гост, сега е в мен.
Небето тъмнина покрива
и губя светлия си ден.
И песимизъм ли студен
опитва се да ме изпива?
Нима без теб съм съкрушен,
сърцето в ада си се свива.
Страстта ми грях ли е, че страда
душата тихо, в самота?
Къде замина ти, отрада
с уханната си красота?
Върни се ти като балада
с надеждата за любовта!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
