Липов чай
На Маги
Юнско слънце се усмихна
и раздвижи рой пчели.
Глъчката в липата стихна -
падат слънчеви стрели.
Малък облак над липата
се разплака от тъга.
Хвърли дъжд, като с лопата,
под небесната дъга.
После облакът олекна
и изчезна, като дим.
Липовият цвят омекна,
но остана невредим.
И се върнаха пчелите
по изпитан обичай.
Зажаднели им устите...
Пиха топъл липов чай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
