На Маги
Юнско слънце се усмихна
и раздвижи рой пчели.
Глъчката в липата стихна -
падат слънчеви стрели.
Малък облак над липата
се разплака от тъга.
Хвърли дъжд, като с лопата,
под небесната дъга.
После облакът олекна
и изчезна, като дим.
Липовият цвят омекна,
но остана невредим.
И се върнаха пчелите
по изпитан обичай.
Зажаднели им устите...
Пиха топъл липов чай.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
