ЛИПОВА АЛЕЯ
ЛИПОВА АЛЕЯ
Като лека въздишка на спящо дете
спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе
крачим бавно сред пълна забрава.
Лунни светли петна, разпилени пред нас,
по алеята странно танцуват.
Сред липови ухания славей в захлас
пее, сякаш сърцата ни чува.
Всеки пръст на ръката получи в нощта
по целувка от твоите устни.
Не разбрахме дори как дойде любовта,
но усетих кога ни напусна.
Таз липова алея все още плете
нови тайни, но нас там ни няма.
Като лека въздишка на спящо дете
минал спомен споходи ни двама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
