13 ago 2007, 13:11

ЛИПОВА АЛЕЯ

  Poesía
769 0 6
 

              ЛИПОВА АЛЕЯ


Като лека въздишка на спящо дете

спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе

крачим бавно сред пълна забрава.


Лунни светли петна, разпилени пред нас,

по алеята странно танцуват.

Сред липови ухания славей в захлас

пее, сякаш сърцата ни чува.


Всеки пръст на ръката получи в нощта

по целувка от твоите устни.

Не разбрахме дори как дойде любовта,

но усетих кога ни напусна.


Таз липова алея все още плете

нови тайни, но нас там ни няма.

Като лека въздишка на спящо дете

минал спомен споходи ни двама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...