ЛИПОВА АЛЕЯ
ЛИПОВА АЛЕЯ
Като лека въздишка на спящо дете
спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе
крачим бавно сред пълна забрава.
Лунни светли петна, разпилени пред нас,
по алеята странно танцуват.
Сред липови ухания славей в захлас
пее, сякаш сърцата ни чува.
Всеки пръст на ръката получи в нощта
по целувка от твоите устни.
Не разбрахме дори как дойде любовта,
но усетих кога ни напусна.
Таз липова алея все още плете
нови тайни, но нас там ни няма.
Като лека въздишка на спящо дете
минал спомен споходи ни двама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
