temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
Aug 13, 2007, 1:11 PM

ЛИПОВА АЛЕЯ

  Poetry
770 0 6
 

              ЛИПОВА АЛЕЯ


Като лека въздишка на спящо дете

спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе

крачим бавно сред пълна забрава.


Лунни светли петна, разпилени пред нас,

по алеята странно танцуват.

Сред липови ухания славей в захлас

пее, сякаш сърцата ни чува.


Всеки пръст на ръката получи в нощта

по целувка от твоите устни.

Не разбрахме дори как дойде любовта,

но усетих кога ни напусна.


Таз липова алея все още плете

нови тайни, но нас там ни няма.

Като лека въздишка на спящо дете

минал спомен споходи ни двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0