Aug 13, 2007, 1:11 PM

ЛИПОВА АЛЕЯ

  Poetry
772 0 6
 

              ЛИПОВА АЛЕЯ


Като лека въздишка на спящо дете

спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе

крачим бавно сред пълна забрава.


Лунни светли петна, разпилени пред нас,

по алеята странно танцуват.

Сред липови ухания славей в захлас

пее, сякаш сърцата ни чува.


Всеки пръст на ръката получи в нощта

по целувка от твоите устни.

Не разбрахме дори как дойде любовта,

но усетих кога ни напусна.


Таз липова алея все още плете

нови тайни, но нас там ни няма.

Като лека въздишка на спящо дете

минал спомен споходи ни двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...