Aug 13, 2007, 1:11 PM

ЛИПОВА АЛЕЯ

  Poetry
778 0 6
 

              ЛИПОВА АЛЕЯ


Като лека въздишка на спящо дете

спомен стар покрай нас преминава.
С тебе ръка за ръка под смълчано небе

крачим бавно сред пълна забрава.


Лунни светли петна, разпилени пред нас,

по алеята странно танцуват.

Сред липови ухания славей в захлас

пее, сякаш сърцата ни чува.


Всеки пръст на ръката получи в нощта

по целувка от твоите устни.

Не разбрахме дори как дойде любовта,

но усетих кога ни напусна.


Таз липова алея все още плете

нови тайни, но нас там ни няма.

Като лека въздишка на спящо дете

минал спомен споходи ни двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...