Думите въртят се в кръг

и търсят нечий шаблон,

във който да се приютят на завет.

За да избелеят.

Всеки път

отвежда до мига, до там,

където трябва да се разделим.

За сбогом пак да се спогледаме.

А колко крачки правиш към дома в момент,

когато никога без теб не съм си тръгвал.

И чувам как смехът ти плаче ден след ден.

И виждам колко мига от съня си съм изтръгнал...

Но нея няма я във този град,

дали вали, или стрехите плачат?

Не помня срещал ли съм те преди, но знам,

че цяла вечност на безвремие съм те чакал.