Nov 3, 2012, 1:03 PM

Липса

  Poetry
603 0 0

Думите въртят се в кръг

и търсят нечий шаблон,

във който да се приютят на завет.

За да избелеят.

Всеки път

отвежда до мига, до там,

където трябва да се разделим.

За сбогом пак да се спогледаме.

 

А колко крачки правиш към дома в момент,

когато никога без теб не съм си тръгвал.

И чувам как смехът ти плаче ден след ден.

И виждам колко мига от съня си съм изтръгнал...

 

Но нея няма я във този град,

дали вали, или стрехите плачат?

Не помня срещал ли съм те преди, но знам,

че цяла вечност на безвремие съм те чакал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...