Липса
Липсата усеща се, но ти си знаеш,
лисваш ми и всичкото това,
не може да се трае!
Липсва ми усмивката желана,
липсва ми прегръдката мечтана,
липсва ми речта ти дълга и неоспорима,
липсва ми нежната ти кожа - с друга несравнима!
Липса ми дъха ти, който полъха създава,
липсва ми жизнеността ти, която всичко отразява!
Липсваш ми, но Оцелявам -
в това едва ли има с кой да се сравнявам!
Липсваш ми не само като Тяло и Живот,
липсваш ми, като половината Душа
открадната от моят Небосвод!
Липсваш ми точно като тази песъчинка,
която може всичко да повдигне!
Живея - НЕ, просто се справям,
нали съм си ИНАТ и ОЦЕЛЯВАМ!
И всичко правя днес за Теб, а и за Нея,
защото знам къде и кой кога ще оцелее!
Не се чуди как знам това,
живеят в мойто Тяло Две Души сега!
Дали ти липсвам АЗ - ха сега шегувка,
но може пък и някой тук
ще да открие своята милувка!
D.E.H.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олег Деков Всички права запазени
