Липсата ти се усеща най-силно
Ти си тук,
а аз липсата ти усещам,
а тя ме убива
вкочанените ми крака
ме предават и скоро
незабелязано
ще се удява в море
от отшумялата ти любов.
Равновесието в душата ми
се разсея, щом се появи-
вкопчи се здраво в нея,
докато не разкървиш всеки един неин участък.
Крещях, бягах,
ала невидимо и толкова тихо,
дори не разбрах как в тебе влюбих се...
Всичките спомени наши
мечтите ни общи
нощем ме гонят,
а сутрин ме събуждат,
за да ми припомнят, че
не са приключили с мъченията,
на които ме подлагат.
Вдишвах теб и издишвах живот,
подходяща среда създала бях за цветя
ала сега с горчивина ги убих
и тук-там пролети солени сълзи.
Не ме утешават и не искам,
неспокойствието за времето с теб ми напомня;
онези безгрижни моменти,
в които историята отбеляза,
че обичал си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
