Сълзи от очите ми се стичат.
''Боли!'' - нашепва сърцето.
Без теб дните ми на нощи приличат,
сякаш в мрак е обвито небето.
Сякаш времето е спряло
и стрелката бавно своето мястото си мени.
А толкова дни има, докато те видя отново
и от глухото тиктакане боли ли, боли..
Трябва да бъдеш силна.
Всеки повтаря това,
но как, след като ти си моята сила,
как след като си далече сега?
И силна съм в дните сиви,
но само аз знам колко силна съм нощем, сама.
Ежедневни усмивки фалшиви,
с тях изглеждам най-силната в света.
И да, вярно е. Липсата ти бавно ме убива,
но за теб сто пъти бих умряла аз,
защото любовта ти ми дава сила
да изтърпя и най-дългия без тебе час...
© Грета Ганчева Всички права запазени