Липсата убива

Сълзи от очите ми се стичат.

''Боли!'' - нашепва сърцето.

Без теб дните ми на нощи приличат,

сякаш в  мрак е обвито небето.

Сякаш времето е спряло

и стрелката бавно своето мястото си мени.

А толкова дни има, докато те видя отново

и от глухото тиктакане боли ли, боли..

Трябва да бъдеш силна.

Всеки повтаря това,

но как, след като ти си моята сила,

как след като си далече сега?

И силна съм в дните сиви,

но само аз знам колко силна съм нощем, сама.

Ежедневни усмивки фалшиви,

с тях изглеждам най-силната в света.

И да, вярно е. Липсата ти бавно ме убива,

но за теб сто пъти бих умряла аз,

защото любовта ти ми дава сила

да изтърпя и най-дългия без тебе час...