Oct 16, 2010, 10:04 PM

Липсата убива

  Poetry
1.9K 0 0

Сълзи от очите ми се стичат.

''Боли!'' - нашепва сърцето.

Без теб дните ми на нощи приличат,

сякаш в  мрак е обвито небето.

 

Сякаш времето е спряло

и стрелката бавно своето мястото си мени.

А толкова дни има, докато те видя отново

и от глухото тиктакане боли ли, боли..

 

Трябва да бъдеш силна.

Всеки повтаря това,

но как, след като ти си моята сила,

как след като си далече сега?

 

И силна съм в дните сиви,

но само аз знам колко силна съм нощем, сама.

Ежедневни усмивки фалшиви,

с тях изглеждам най-силната в света.

 

И да, вярно е. Липсата ти бавно ме убива,

но за теб сто пъти бих умряла аз,

защото любовта ти ми дава сила

да изтърпя и най-дългия без тебе час...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...