В градината морска със светъл костюм
моряче пристъпва, запалва тютюн.
Гларус потраква леко с клюн.
Вятърът пръска морски парфюм.

Бялата чайка на моста стои, 
времето бавновърви ли,  върви. 

Вълните са същите, флората и тя,
и местата са същите. Ех, Бургаска красота.

Тук ли някъде нещо оставих?
Думички мили и много горещи.
Там ли някъде нещо изгубих?
Спомени страстни, моите срещи.

Просто от липсата много боли,
че няма нищо след нея, няма въздух дори!
Тя убива тихо мечтите,
всъщност тя ражда сълзите
и прояжда бавно в душите!