Липсваш
Във всяка секунда, всеки час.
От сутрин до вечер.
Липсваш.
Липсваш,
когато сутрин отварям очите си
и вечер, когато заспивам.
Липсваш,
когато кафето си правя и после
сама го изпивам.
Липсваш,
когато вечерята слагам
и децата облизват своите чинии.
Липсваш,
твоето място е празно и те чака за дойдеш, боли.
Уви, прегръщам твойта възглавница и често плача...
Боли.
Липсваш.
От сутрин до вечер,
от нощ до зори.
Липсваш и съмва се вече,
слънце наднича в спалнята ни.
Намира ме там всяка сутрин... сама.
Правя кафе и закуска,
поредният ден посрещам... сама.
Липсваш,
боли и е трудно.
Само в мислите вечно те има, във спомена...
там съм със теб.
Липсваш!
© Ния Младенова Всички права запазени