8.01.2008 г., 8:16

Липсваш ли ми ти?

1.1K 0 8
 

Огънят гори във нашите души.

Слънцето блести във твоите очи.

Реката полетя и стана тя вълна.

Земята онемя и стана пък стрела.

Липсваш ли ми ти?

 

Вятърат зове всички гласове.

Ехото върви  със първите лъчи.

Луната заслепи със твоите коси.

Гората пък заспа във твоята ръка.

Липсваш ли ми ти?

 

Водата изгоря като те видя.

Сърцето ти е  силата на любовта.

Сълзата ти е като пролетта.

Сънят ти пък е младоста.

Липсваш ли ми ти?

 

Твоите очи са моите мечти.

Косите ти са истински реки.

Тялото ти е съдба.

А душата ти е  любовта.

Липсваш ли ми ти?

 

 

 

                           юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...