Jan 8, 2008, 8:16 AM

Липсваш ли ми ти?

  Poetry » Love
1.1K 0 8
 

Огънят гори във нашите души.

Слънцето блести във твоите очи.

Реката полетя и стана тя вълна.

Земята онемя и стана пък стрела.

Липсваш ли ми ти?

 

Вятърат зове всички гласове.

Ехото върви  със първите лъчи.

Луната заслепи със твоите коси.

Гората пък заспа във твоята ръка.

Липсваш ли ми ти?

 

Водата изгоря като те видя.

Сърцето ти е  силата на любовта.

Сълзата ти е като пролетта.

Сънят ти пък е младоста.

Липсваш ли ми ти?

 

Твоите очи са моите мечти.

Косите ти са истински реки.

Тялото ти е съдба.

А душата ти е  любовта.

Липсваш ли ми ти?

 

 

 

                           юлиано

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиано Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....