Липсваш ми! Знаеш ли? Липсва ми начинът, по който топло ме прегръщаш, липсват ми нежните ти целувки и веселите усмивки. Нима си забравил начина, по който гледах очите ти? Как се опитвах да запомня всяка твоя черта и извивка? Помниш ли как тихичко заспивахме заедно? Как се гушех във теб във студа? Как вървяхме прегърнати в зимната нощ, и как без думи ти казвах толкова неща. Не исках да свършва тази магия... Не исках да идва деня на раздялата, защото със теб си замина и част от душата ми... Замина си и сърцето ми... Мислите ми денем се лутат в небето, а нощем говорят за теб със звездите, луната, морето... Питат къде си, със кой си. Мислиш ли още за мен. Дали си спомняш момичето, което остана завинаги в твой плен... Дали се сещаш за секунда дори за нея на ден? Или си с някоя друга и нея сега целуваш както и мен. Прегръщаш я нежно и тихо тя заспива, сгушена в теб... Когато целуваш я, спомни си за мен и за онзи студен, мразовит, зимен ден. Когато се топлехме двама с тела, тихо прегърнати насред снега. Когато заспива до теб, затворила кротко очи, спомни си за онези, изпълнени със страст наши дни - за целувките нежни, прегръдките силни, за нощите безсънни... И тогава тихо заспи, с моя образ във мислите си... И ако можеш да ме забравиш... направи го, но знай - от моите мисли ти няма скоро да си идеш! И няма скоро да забравя твоя чар, който ме кара да стигам до лудост. Нито пък силата, която излъчваш само със поглед и дума една. Няма да те забравя... И да искам, не мога... Ти се пресели в деня ми, а след като си замина от мен - превзе и съня ми. Виждам те всяка секунда, обичам те с всяка частица и мисля за теб, без да мога да спра... Липсваш ми и не ще те забравя... Ако ти ме забравиш, с теб ще си тръгне и сърцето ми, тихо ще се погуби и душата ми... Ще се потулят във мрака очите ми... и там ще те търсят - повярвай ми! Няма да те забравят, дори и когато със друга ти бъдеш щастлив... Те ще се радват, че виждат своето момче усмихнато и весело. Но тази радост ще бъде тъмна, защото слънцето вече ще свети за друга...