27.08.2007 г., 14:49

Липсваш ми

1K 1 1

Липсваш ми! Знаеш ли? Липсва ми начинът, по който топло ме прегръщаш, липсват ми нежните ти целувки и веселите усмивки. Нима си забравил начина, по който гледах очите ти? Как се опитвах да запомня всяка твоя черта и извивка? Помниш ли как тихичко заспивахме заедно? Как се гушех във теб във студа? Как вървяхме прегърнати в зимната нощ, и как без думи ти казвах толкова неща. Не исках да свършва тази магия... Не исках да идва деня на раздялата, защото със теб си замина и част от душата ми... Замина си и сърцето ми... Мислите ми денем се лутат в небето, а нощем говорят за теб със звездите, луната, морето... Питат къде си, със кой си. Мислиш ли още за мен. Дали си спомняш момичето, което остана завинаги в твой плен... Дали се сещаш за секунда дори за нея на ден? Или си с някоя друга и нея сега целуваш както и мен. Прегръщаш я нежно и тихо тя заспива, сгушена в теб... Когато целуваш я, спомни си за мен и за онзи студен, мразовит, зимен ден. Когато се топлехме двама с тела, тихо прегърнати насред снега. Когато заспива до теб, затворила кротко очи, спомни си за онези, изпълнени със страст наши дни - за целувките нежни, прегръдките силни, за нощите безсънни... И тогава тихо заспи, с моя образ във мислите си... И ако можеш да ме забравиш... направи го, но знай - от моите мисли ти няма скоро да си идеш! И няма скоро да забравя твоя чар, който ме кара да стигам до лудост. Нито пък силата, която излъчваш само със поглед и дума една. Няма да те забравя... И да искам, не мога... Ти се пресели в деня ми, а след като си замина от мен - превзе и съня ми. Виждам те всяка секунда, обичам те с всяка частица и мисля за теб, без да мога да спра... Липсваш ми и не ще те забравя... Ако ти ме забравиш, с теб ще си тръгне и сърцето ми, тихо ще се погуби и душата ми... Ще се потулят във мрака очите ми... и там ще те търсят - повярвай ми! Няма да те забравят, дори и когато със друга ти бъдеш щастлив... Те ще се радват, че виждат своето момче усмихнато и весело. Но тази радост ще бъде тъмна, защото слънцето вече ще свети за друга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Дианова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...