Липсваш ми! Знаеш ли? Липсва ми начинът, по който топло ме прегръщаш, липсват ми нежните ти целувки и веселите усмивки. Нима си забравил начина, по който гледах очите ти? Как се опитвах да запомня всяка твоя черта и извивка? Помниш ли как тихичко заспивахме заедно? Как се гушех във теб във студа? Как вървяхме прегърнати в зимната нощ, и как без думи ти казвах толкова неща. Не исках да свършва тази магия... Не исках да идва деня на раздялата, защото със теб си замина и част от душата ми... Замина си и сърцето ми... Мислите ми денем се лутат в небето, а нощем говорят за теб със звездите, луната, морето... Питат къде си, със кой си. Мислиш ли още за мен. Дали си спомняш момичето, което остана завинаги в твой плен... Дали се сещаш за секунда дори за нея на ден? Или си с някоя друга и нея сега целуваш както и мен. Прегръщаш я нежно и тихо тя заспива, сгушена в теб... Когато целуваш я, спомни си за мен и за онзи студен, мразовит, зимен ден. Когато се топлехме двама с тела, тихо прегърнати на ...