Липсваш ми
Отдалечена от началото
без да губя от поглед края,
гледам към настоящето
и все виждам едно и също място...
И колкото и да се крие
слънцето, не изчезва в нищото
неговата светлина, защото
дори и тайно свети като теб...
С много усмивки се срещам
постоянно, но като твоята няма друга,
винаги написана в дневника ми,
носена в сърцето ми.
Да обичаш, да вярваш...
да растеш и да мечтаеш –
все ми напомнят за теб.
Да обичаш. Да обичаш.
Сбъднати мечти. Сбъдващи се.
И тези, които ще се сбъднат...
в тях ти винаги ще си главният герой...
Някога ще се срещнем пак, знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
