Липсваш ми!
Липсваш ми!
Толкова ми липсваш,
че думите се молят във мълчание.
И искам пак, в нощта на совата,
в зениците ѝ да съгледам любовта ти.
Липсваш ми!
Взривяващо ми липсваш,
в секундите на ляво сърцебиене.
Когато охрено потъва мракът
в мастиленото було на небето.
Липсваш ми!
Предутринно ми липсваш,
в най-чистото събуждане на залеза.
В задъханото чувство... да съм твоя,
в копринените дни на лятото.
Липсваш ми!
И ти го знаеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
и вдъхновена нова седмица!
