Липсваш ми
Липсват ми толкова много неща,
липсват ми дните, прекарани с теб,
но нищо не бих могла да върна назад
и ти не би могъл да бъдеш с мен.
Всичко приключи, аз първа си тръгнах
без да пророня сълза,
нито веднъж назад не се обърнах,
поех по пътя си с наранена душа.
И въпреки всичко се усмихвах на пук,
макар че усмивката беше фалшива,
мина време, намерих си друг,
но не можех с него да бъда щастлива.
Исках невъзможното, исках теб,
всяка нощ те търсех в съня,
другият искаше мен,
а аз страдах, заради това.
Душата ми така и не намери покой,
сърцето ми вечно от болка ще стене,
защото никога няма да си мой,
любовта ми ще остане несподелена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
