18 нояб. 2007 г., 05:43

Липсваш ми 

  Поэзия » Любовная
852 1 6

Липсват ми толкова много неща,

липсват ми дните, прекарани с теб,

но нищо не бих могла да върна назад

и ти не би могъл да бъдеш с мен.

Всичко приключи, аз първа си тръгнах

без да пророня сълза,

нито веднъж назад не се обърнах,

поех по пътя си с наранена душа.

И въпреки всичко се усмихвах на пук,

макар че усмивката беше фалшива,

мина време, намерих си друг,

но не можех с него да бъда щастлива.

Исках невъзможното, исках теб,

всяка нощ те търсех в съня,

другият искаше мен,

а аз страдах, заради това.

Душата ми така и не намери покой,

сърцето ми вечно от болка ще стене,

защото никога няма да си мой,

любовта ми ще остане несподелена.

 

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много, много хубаво!
  • "И любовта ни сякаш по-е свята,защото трябва да се раделим"...
    Внаги е така с неосщественото,несподеленото,не доизконсумираното,преждевременно свършилото,или обреченото,невъзножмото и т.н...
    Такава любов остава в сърцата ни и сякаш никоя друга не може да блести толкова силно...
  • До болка истинско...
  • тъжно е...
  • Тъжно , но хубаво!
    Усмихни се, Богдана.
    С обич.
  • Трудна е несподелената любов...
Предложения
: ??:??