Липсваш ми
Липсват ми толкова много неща,
липсват ми дните, прекарани с теб,
но нищо не бих могла да върна назад
и ти не би могъл да бъдеш с мен.
Всичко приключи, аз първа си тръгнах
без да пророня сълза,
нито веднъж назад не се обърнах,
поех по пътя си с наранена душа.
И въпреки всичко се усмихвах на пук,
макар че усмивката беше фалшива,
мина време, намерих си друг,
но не можех с него да бъда щастлива.
Исках невъзможното, исках теб,
всяка нощ те търсех в съня,
другият искаше мен,
а аз страдах, заради това.
Душата ми така и не намери покой,
сърцето ми вечно от болка ще стене,
защото никога няма да си мой,
любовта ми ще остане несподелена.
© Богдана Маринова All rights reserved.
