Лира
От сърцето извира
тънка струна на лира.
А очите са птици,
сгушени гургулици.
От горещите нощи
само пясък остана,
но във шепите още
е душата събрана.
Споменът се превива
жегва люто и върло.
И жарава разрива
във запушено гърло.
Като удар в камбана
като писък на чайка
е промитата рана
с лавандула и лайка.
Скъса струната лира,
разпиляха се птици.
От сърцето извират
две сълзи гургулици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
