От сърцето извира
тънка струна на лира.
А очите са птици,
сгушени гургулици.
От горещите нощи
само пясък остана,
но във шепите още
е душата събрана.
Споменът се превива
жегва люто и върло.
И жарава разрива
във запушено гърло.
Като удар в камбана
като писък на чайка
е промитата рана
с лавандула и лайка.
Скъса струната лира,
разпиляха се птици.
От сърцето извират
две сълзи гургулици.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
