3 feb 2019, 16:27

Лира 

  Poesía
314 1 4

От сърцето извира

тънка струна на лира.

А очите са птици,

сгушени гургулици.

 

От горещите нощи

само пясък остана,

но във шепите още

е душата събрана.

 

Споменът се превива

жегва люто и върло.

И жарава разрива

във запушено гърло.

 

Като удар в камбана

като писък на чайка

е промитата рана

с лавандула и лайка.

 

Скъса струната лира,

разпиляха се птици.

От сърцето извират

две сълзи гургулици.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно!!!
  • Благодаря Ани...благодаря много.
  • Прочетох повечето ти стихотворения. Хубаво пишеш.
  • Благодаря ти за любими Вили! Радвам се,че те е докоснала тъжната лира..
Propuestas
: ??:??