22.03.2009 г., 21:44

Лирична душа

1.3K 0 2

Лирична душа

 

Бях лирична…

Бях с душа…

но времето отне ми

всичко това.

Бях с надежда…

Вярвах в любовта…

но в живота ми

угасиха и последната искра.

Няма пламък,

няма топлина,

няма я усмивката,

няма светлина във мрака…

 

Лиричната душа бори се

с потъпканата от обиди

тъжна и жалка реалност.

Красотата й увяхна

в изстиналото откъм чувства тяло.

Лиричната душа безсилна е

пред болното ридание.

Пред протегнатите

към празен хоризонт ръце.

Лиричната душа умря.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....