Mar 22, 2009, 9:44 PM

Лирична душа

  Poetry » Other
1.3K 0 2

Лирична душа

 

Бях лирична…

Бях с душа…

но времето отне ми

всичко това.

Бях с надежда…

Вярвах в любовта…

но в живота ми

угасиха и последната искра.

Няма пламък,

няма топлина,

няма я усмивката,

няма светлина във мрака…

 

Лиричната душа бори се

с потъпканата от обиди

тъжна и жалка реалност.

Красотата й увяхна

в изстиналото откъм чувства тяло.

Лиричната душа безсилна е

пред болното ридание.

Пред протегнатите

към празен хоризонт ръце.

Лиричната душа умря.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....