Луната е във твоята коса.

Моретата са в твоите очи.

С усмивка, като чистата роса,

блестяща сутрин в слънчеви лъчи.

А устните ти - сякаш ален мак,

разцъфнал на лицето ти - небе.

Сърцето страстно днеска иска пак

целувки в шепа жадно да гребе.

Походката - подобна на сърна.

Тополата е твоята снага.

Та ти си най-красивата жена -

за мене блян далечен и тъга.

Ти радост за очите си, нали,

но мъка за душата си, уви.

За теб готов съм сняг да ме вали,

настинката-любов да ме лови!