Лирика
661
1
1
Луната е във твоята коса.
Моретата са в твоите очи.
С усмивка, като чистата роса,
блестяща сутрин в слънчеви лъчи.
А устните ти - сякаш ален мак,
разцъфнал на лицето ти - небе.
Сърцето страстно днеска иска пак
целувки в шепа жадно да гребе.
Походката - подобна на сърна.
Тополата е твоята снага.
Та ти си най-красивата жена -
за мене блян далечен и тъга.
Ти радост за очите си, нали,
но мъка за душата си, уви.
За теб готов съм сняг да ме вали,
настинката-любов да ме лови!
© Никола Апостолов All rights reserved.
